7:00 – Събуждане
7:15 – 30 мин леко бягане
8:00 – Закуска
10:00 – Първа тренировка
12:30 – Обяд
15:30 – Втора тренировка
18:30 – Нощна тренировка
20:00 – Вечеря
22:30 – 23:00 Заспиване.
Така изглеждаха най-тежките тренировъчни лагери, които съм имал, когато се занимавах професионално с ориентиране. Изключително уморителни не само физически, но и психически – от нуждата да бъдеш в постоянна концентрация, за да се ориентираш без грешка. Постоянната надпревара с това да бъдеш на време, да ядеш добре, да си починеш достатъчно и да се подготвиш психически за следващата тренировка. Накрая на всеки един такъв лагер обикновено се уморявах психически само от преобличането на тренировъчни с нормални дрехи по 8-10 пъти на ден. Тези лагери за щастие продължаваха по максимум 10-14 дни, но оттогава изключително много мразя да бягам рано сутрин в комбинация със студено време.
След края на професионалната ми кариера с ориентирането се наслаждавах на всеки един ден, в който не гонех часовника, броя тренировки и километри, а просто излизах и бягах в парка или в планината с кеф.
11.10.22 Ива ни дари със Захари и Петра, две изключително прекрасни същества.
А така изглеждах аз, два дни преди Захари и Петра да се намърдат в живота ни. Общо взето нямах си ни най-малка представа с какво се сблъскваме.
8:00 – хранене, 11:00 – хранене, 14:00 – хранене, 17:00 – хранене, 20:00 – хранене, 23:00 – хранене, 2:00 – хранене, 5:00 – хранене и така първите два месеца от техния живот със всичките му други неща и ангажименти между храненията…. От 4-тия месец насам за щастие само с едно нощно хранене в 4:00, но от първия ден вкъщи с децата не сме имали нито една нощ с нормален сън…
Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам. Има си тежките и хубавите моменти. Скоро се шегувахме с един от съотборниците ми във финландския ми отбор, французин, също с две деца. Когато го питах „Как е?“, отговорът му беше: „По-тежко е от лагер :D“. Аз мога да добавя, че е по-тежко от лагер, но за сметка на това няма край!
Знаейки за предстоящата промяна в живота ми и цялата смяна на режим, ми беше интересно дали и колко ще мога да поддържам някаква форма. Оттук нататък, особено следващите няколко години, зная, че тренировките ще са второстепенни и третостепенни, но все още много важна част от живота ми Установих, че колкото и да съм уморен, тренировките ми помагат да преодолявам стреса и да имам по-добър сън и апетит.
Таблиците по-долу са от електронния ми дневник за месеците Ноември – Февруари. През първите два месеца нивото на стрес и заетостта беше толкова голямо, че бягане веднъж седмично беше някакво изключително събитие, което от наблюденията ми в момента се чудя защо изобщо съм си го причинявал. Спомням си само, че бягах в полузаспало състояние (спомените от Ком-Емине направо ме връхлитаха), което ми костваше изключително голямо усилие. „Баирите“ в Борисовата Градина ми се струваха като пътеката под Драгалевският лифт. С времето и с малкото повече сън, който се събираше, нещата започнаха да придобират друг вид. Дори от време на време изпитвах и удоволствие от бягането.
Все пак реших да пробвам и да набележа любими състезания през годината, на които ще искам да участвам. Също така „тренирането“ през последните няколко месеца за мен беше своеволен експеримент, за да видя как тялото ми ще се адаптира към нивото на безсъние (за сега резултатът клони към 0). Тренирам предимно бутайки количката с децата, а времето, с което разполагам, е час. Нарочно започнах да ползвам задължително пулсомер на гърдите, за да мога да следя какво се случва със сърдечния ми ритъм, което всъщност в момента е единственият ми обективен фактор за нивото ми на натренираност. След едно известно време бутане на количка установих, че е по добре за този един час да наблегна на алтернативни тренировки, повечето от които са свързани с изграждане на сила, занемарена през последните няколко години. Мисля, че ефектът от тях е много по-голям, отколкото от просто един час бягане.
Със стартирането на сайта си отново през следващите няколко месеца – година ще се опитам да ви преразкажа до какви оптимизации на тренировъчните процеси достигнах, експериментирайки с тялото си. Кое се отразява ефективно и кое не. Кое е „умно“ да се прави и кое е тотална загуба на време. Ще ви разказвам за всяко едно състезание през годината, в което ще взема участие, за предварителната подготовка и за тактиката по време на състезанието, за най-доброто справяне с трасето и за това защо съм избрал да участвам точно там.
Ако пък смятате, че мога да съм ви полезен със съветите си, можете да се възползвате от услугите, които започвам да предлагам, а именно да напътствам хората в това да стават все по-добри в бягането, а и не само.
Стартираме сезона с Търново Ултра този уикенд. Любимо състезание, организирано от любими хора, на страхотно място! Може да се отбиете под шатрата на „Scarpa“ да кажете здрасти, да обсъдим състезанието, да нахейтим бай Иван и Brown Team, че са ни спестили за поредна година най-яките и технични пътеки, да ги похвалим в същото време колко яко състезание правят, да пием кафе в най-яките канчета на „Балканиада“ (за която ако не сте се записали, ами крайно време е!) с любезно предоставените машинки от wacaco или да си поговорим за трениране, състезанията през 2023 и да се обзаложим на колко от тях Митко Митков ще DNF-не.
This is the way!
