Ако сте чули, че Търново Ултра се е състояло, това определно означава, че старта на трейл сезона в България официално е даден.
Хубаво е, когато виждаме все повече хора да застават на старт на такъв тип състезания. Тази година на старта на ТУ (за кратко) застанаха на старт близо 1000 бегачи, което прави събитието от най-масовите в страната. Организаторите от спортен клуб по ориентиране „Brown Team“ и тази година се бяха постарали всичко да е на ниво. Имаше доста нови участъци с интересни пътеки, замествайки скучни участъци с големи широки пътища за километраж. Стартът бе преместен на главната улица на Велико Търново, което определно допринесе за по-голяма атракция на състезанието. Хубавото време по това време на годината винаги е бонус (но не е задължително) и тази година имахме късмет.
С няколко думи, ако не сте участвали досега на ТУ, догодина определно се запишете. Няма да съжалявате!
За какво споделям всичко това? Участвам в ТУ почти от самото начало и за мен винаги е било една чудесна проверка на физическата форма след зимата. Не твърде тежките и дълги трасета предоставят чудесни възможности за бързо състезание в добра конкурентна среда. Има от всичко. Малко асфалт, малко скучни коларски пътища и доста единични пътеки! Има дори и технични участъци. Ако обаче си пропуснал да потренираш и скорост зимата, няма как да очакваш да си сред първите на това състезание, защото определено трасетата са доста бързи поради профил и настилка.
Тази година имах огромното желание да участвам на дуатлон-а (МТБ 48 км в събота и 35 км бягане в неделя). След трезва оценка на ситуацията и това, че бях със Захари (сина ми), сам в Търново, реших да избягам най-късата дистанция (14 км) и все пак да се опитам да получа някакво удовлетворение от бягането. Всичко друго щеше да е страдание и то доста сериозно 🙂
171 км и 20 на брой тренировки, толкова показваше електронния ми дневник в Polar Flow за месец март. 48 км МТБ и 35 км трейл в два поредни дни щяха да са равни почти на самоубийство (не че не съм извършвал подобни садомазохистични дейности и преди), но някакси трябваше да се приберем и след това до София.
14-километровото трасе, с малко над 500 м положителна денивелация, бе чудесен тест на моментната ми форма, която за моя изненада не се оказа толкова лоша. Както в предния пост споделих последните няколко месеца наблегнах на силата в краката. Двата вида тренировки за скоростно-силова издръжливост, които правя, са или отсечки срещу склон – къс склон от около 100 м, за да мога да виждам постоянно количката (редувани с многоскоци и високо повдигнато коляно) правя 30 на брой или подскоци (обикновено на пейка и бордюр с височина около 40 см) 10х30 повторения с 30 сек почивка. Благодарение на този тип тренировки успях да избутам доста прилично качванията и спусканията на трасето.
В толкова късо трасе няма особена тактика. Освен ако не е и много кално, няма и огромно значение с какъв тип мартонки бягаш. Но все пак важно е да не се тръгва прекалено бързо по асфалта в началото, защото има лек наклон и увлича да се бяга една идея по-бързо. И на първото стръмно изкачаване към Гарга Баир е важно да не си на цялата газ. След това финалът е на само някакви си 8 км 🙂
Може да видите бягането ми в Strava
P.S. За бога братя, върнете пътеката на платото и спускането от „Камъка“ на 35-километровата дистанция.
P.S. Нека яденето на козунаци и качването на снимки на яйца във Facebook да започне сега.
Весел Великден