Има скай състезания има и планински състезания. Разликата е в трасето, върховете през които минава и техничността – трудността за бягане по пътеките. Има един друг тип състезания, които също по критерии отговарят на скай състезанията. Стартира се от ниско, изкачват се върхове, степента на трудност на бягане по пътеките е висока с спусканията са технични. Както аз си ги наричам състезанията от средната земя. Двете ми любими такива състезания бяха „Хайдушки Пътеки“ край Сливен и „Коджа Кая“ – Село Билка. С годините такъв тип състезания все повече ми харесват, защото не е нужно да отделям време, което все по-рядко намирам за подготовка във високата планина. Но в същото време получавам същото предизвикателно трасе, като във високата планина и подготовката мога да си я извърша почти навсякъде.
Миналия уикенд взех участие в Трън Скай Рън. От миналия уикенд любимите ми състезания в средната земя са вече 3! Изключително красиво, но и предизвикателно трасе. Стръмни качвания, технични спускания и малко равно между тях за да може човек да слезе и под 5 мин/км. По време на бягането върховете бяха обвити в мъгла, което в случая имаше две предимства. Първо не виждаш „колко още остава“ до върха и изведнъж се озоваваш горе. И второто предимство е, че догодина задължително трябва да стартирам отново, да се надявам на хубаво време, за да мога да видя и красотите на този район.
От физическа гледна точка бях доста скептично настроен към състезанието, защото последния път, когато бягах повече от 20км в планината беше точно преди 7 месеца, но хубавото на тези състезания е, че можеш малко и да походиш, особено, като никой не те гледа 🙂 Трасето минава през 3 стръмни върха средно с по 500м изкачване за километър и половина и съответно със 3 стръмни каменисти и технични спускания. Ключов момент за такова трасе е точно първото качване и спускане. Ако човек реши да бяга дори и една идея от по-бързо от комфортното си темпо за цялото трасе, 99% е сигурно че ще има сериозни проблеми с добирането до финала с прилично темпо. Това беше и моята тактика. Доста леко на първото качване и спускане и след това, колкото крака имам. В крайна сметка се получи добро бягане от което останах доволен. Не липсваше и гонка с Петър Иванов в началото и със Здравко Кръстев до последния връх, което направиха състезанието за мен още по-интересно.
Сега след стръмните трънски баири се пренасяме на морето (ниската земя) за малко повече скорост по баирите на Странджа планина и красивите плажове около Синеморец а именно „Каланджа“, където ЕксКоСпортс и Scarpa са партньори на състезанието. След старта чакаме и лятото, дано някога дойде… А вие не чакайте, а хващайте маратонките и газ до близката планина.