Старта на новия сезон по Скай Рънинг бе даден с първия кръг от сериите, който се проведе в Тибетското плато в Китайските планини Съчуан. И всъщност нещото, което направи състезанието специално и трудно за мен бе надморската височина. Трасето бе с дължина 29 км, както най-ниската точка бе 2860м, а най-високата – “Last Pass”, достига близо 4700м.
Дългото пътуване от София през Амстердам, Гуанджоу, Чънг Ду и Даученг бе най-малкия проблем. Изненадите почнаха с кацането на летището в Даученг. Още излизайки от самолета рязко ме заболя главата и ми беше и трудно да ходя. Веднага предположих, че е от височината и веднага погледнах часовника си за да видя на колко точно надморска височина се намирам. Виждайки 4420м ми даде отговор на въпроса защо ми прилоша, но в същото време по-големия проблем който се въртеше из главата ми беше, че старта е само след 3 дни а трасето се качва до 4650м.
До сега съм имал опит с такива височини само веднъж, когато се качвах на Мон Блан и изхождайки от опита ми тогава си мислих, че нямам да имам сериозни затруднения в това състезание.
За щастие мястото където бяхме настанени е известният туристически център Шангри Ла, който се намира само на 3000м надморска височина и се срещат западни ресторанти. Но дори и на тази височина първия ден изпитвах някакви затруднения. Следобеда реших да разтичам 12-тина километра за да видя как е ситуацията. Главата ми все още ме болеше и на всяко изкачване изпитвах затруднения. Естествено това се дължеше и на дългото пътуване освен на надморската височина и се надявах, че на другия ден ще съм значително по-добре.
Точно така и стана. На другия ден на тази височина се чувствах много добре и понеже нямах време за губене заедно с Венци Венев, който дойде с мен за съпорт решихме да се качим във високата планина.
Понеже съм бил в Китай през далечната 2004-та година и спомените, които имах не бяха много добри, сега не очаквах нещо по-различно. Обаче тук ни изненадаха доста. Добра организация от автобуси и още по-невероятни пътища водят до подножието (4000м) на връх Ксянаири 6032, който е и местната туристическа гордост. Туристите ми идваха малко в повече, но дори тук бяха по-малко от тези на Рилските през лятото. Нещото което ми направи силно впечатление беше, че нещото което най-много се продаваше както долу в града, така и горе в планината беше бутилки с кислород за еднократно ползване.
Моята идея този ден беше да разгледам трасето на състезанието над 4000м и естествено по-бърза аклиматизация. Това с което се сблъсках обаче не ми хареса. Изключително трудно ми беше да ходя а за бягане не можеше да става и дума, точно в този ден. Все пак се изкачих до най-високата точка на трасето 4650м. На другия ден (ден преди състезанието) повторих упражнението и отново се качих над 4000м за да тренирам. В този ден състоянието ми беше доста по-добре и успях да избягам 10км с 500м положителна денивелация, като се изкачих до 4500м, което ми даде надежда за състоянието ми, че ще се чувствам още по-добре.
В деня на състезанието се чувствах добре. Старта беше даден в 7 сутринта а първите няколко километра от трасето бяха в спускане по широк черен път. Темпото още от самото начало беше стабилно. Първите 3км по 3:30 мин/км си бяха сериозно бягане с оглед на това, което ни очакваше. Изненадващо за мен се чувствах много добре, но за мое съжаление до към 3500м. След това почна мъката, а след 4000м надморкса височина започна и ходенето. Нямам много спомени как съм стигнал върха но надолу нещата бяха доста по добре. Финиширах 8ми, но на доста голяма разлика от първия. Бях готов няколко пъти да се откажа, но единствената ми презумция да завърша, независимо от резултата и мястото, беше, че тази година ще участвам на 6 старта от сериите, точно толкова, колкото ми трябват за общото класиране за световната купа. И евентуално отказване тук, драстично щеше да намали шансовете ми за предно класиране в общото класиране.
Може би още ден два аклиматизация щяха да се отразят добре върху формата и класирането ми, но това вече няма никакво значение. Радвам се че дойдох и участвах в този старт и вече имамопита за евентуални бъдещи подобни стартове.
Благодаря на Венци Венев, който беневероятенсъпорт и компания в това състезание и пътуване.
Следващото състезание от сериите ще бъде в Загама – Испания на 29-ти май и се слави, като едно от най-трудните. Но преди това предстои дъъъъългото пътуване обратно до България.
Благодаря за съпорта на всички ви във фейсбук страницата ми. Страхотни сте. Сигурен съм, че тази година също ще има много положителни емоции.